5 mar 2008, 17:10

Престорен смях измъчва ви в тъгата

  Poesía
1.4K 0 8
Престорен смях измъчва ви в тъгата,
неуморими крачите във своите води
и даже в черно - гълта ви тълпата,
а душата ви загнила е, уви.

Държите страшно много на фасона,
разказвате, че липсва ви любов
и всъщност вий сте жалки в епилога,
сценарий сте на филм готов.

Дали не сте бездушници модерни,
хвалители на собствения грях?
Дали се осъзнавате навреме,
плачейки, че станахте за смях?

                                    05.03.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...