5.03.2008 г., 17:10

Престорен смях измъчва ви в тъгата

1.4K 0 8
Престорен смях измъчва ви в тъгата,
неуморими крачите във своите води
и даже в черно - гълта ви тълпата,
а душата ви загнила е, уви.

Държите страшно много на фасона,
разказвате, че липсва ви любов
и всъщност вий сте жалки в епилога,
сценарий сте на филм готов.

Дали не сте бездушници модерни,
хвалители на собствения грях?
Дали се осъзнавате навреме,
плачейки, че станахте за смях?

                                    05.03.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...