Mar 5, 2008, 5:10 PM

Престорен смях измъчва ви в тъгата

  Poetry
1.4K 0 8
Престорен смях измъчва ви в тъгата,
неуморими крачите във своите води
и даже в черно - гълта ви тълпата,
а душата ви загнила е, уви.

Държите страшно много на фасона,
разказвате, че липсва ви любов
и всъщност вий сте жалки в епилога,
сценарий сте на филм готов.

Дали не сте бездушници модерни,
хвалители на собствения грях?
Дали се осъзнавате навреме,
плачейки, че станахте за смях?

                                    05.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....