Престорен смях измъчва ви в тъгата
неуморими крачите във своите води
и даже в черно - гълта ви тълпата,
а душата ви загнила е, уви.
Държите страшно много на фасона,
разказвате, че липсва ви любов
и всъщност вий сте жалки в епилога,
сценарий сте на филм готов.
Дали не сте бездушници модерни,
хвалители на собствения грях?
Дали се осъзнавате навреме,
плачейки, че станахте за смях?
05.03.2008г.
© Николинка Асенова All rights reserved.
