29 jul 2018, 1:26

Престъпник

  Poesía
895 0 1

Затворници, нищожни, тъпчат
съвестта, дано се разкаят за
своята вина, вина съкратила
всичко красиво в човешката душа.

Очакване на присъда, 1 година-2,
но кой знае дали светлина ще
просветли тяхната душа, времето
дали ще подобри цялото зло на света?

Човекът дано разкрие себе си,
че килията тъмна ще го подлуди,
а дали страстите ще му успокои?
Може би, но адски трудно би било това.

Въпреки извращенията създадени,
някой го обича, чака го в нощта,
трепери за прегръдката на звяра,
красавицата се умори и винаги ще й тежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тежки въпроси вълнуват крехката ти млада душа, Вики!...Никога не е късно човек да се осъзнае и да промени посоката на живота си...Особено ако някой го обича!Поздравления за съдържателния стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...