29.07.2018 г., 1:26

Престъпник

891 0 1

Затворници, нищожни, тъпчат
съвестта, дано се разкаят за
своята вина, вина съкратила
всичко красиво в човешката душа.

Очакване на присъда, 1 година-2,
но кой знае дали светлина ще
просветли тяхната душа, времето
дали ще подобри цялото зло на света?

Човекът дано разкрие себе си,
че килията тъмна ще го подлуди,
а дали страстите ще му успокои?
Може би, но адски трудно би било това.

Въпреки извращенията създадени,
някой го обича, чака го в нощта,
трепери за прегръдката на звяра,
красавицата се умори и винаги ще й тежи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тежки въпроси вълнуват крехката ти млада душа, Вики!...Никога не е късно човек да се осъзнае и да промени посоката на живота си...Особено ако някой го обича!Поздравления за съдържателния стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...