Jul 29, 2018, 1:26 AM

Престъпник

  Poetry
894 0 1

Затворници, нищожни, тъпчат
съвестта, дано се разкаят за
своята вина, вина съкратила
всичко красиво в човешката душа.

Очакване на присъда, 1 година-2,
но кой знае дали светлина ще
просветли тяхната душа, времето
дали ще подобри цялото зло на света?

Човекът дано разкрие себе си,
че килията тъмна ще го подлуди,
а дали страстите ще му успокои?
Може би, но адски трудно би било това.

Въпреки извращенията създадени,
някой го обича, чака го в нощта,
трепери за прегръдката на звяра,
красавицата се умори и винаги ще й тежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Т. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежки въпроси вълнуват крехката ти млада душа, Вики!...Никога не е късно човек да се осъзнае и да промени посоката на живота си...Особено ако някой го обича!Поздравления за съдържателния стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...