Jul 29, 2018, 1:26 AM

Престъпник

  Poetry
889 0 1

Затворници, нищожни, тъпчат
съвестта, дано се разкаят за
своята вина, вина съкратила
всичко красиво в човешката душа.

Очакване на присъда, 1 година-2,
но кой знае дали светлина ще
просветли тяхната душа, времето
дали ще подобри цялото зло на света?

Човекът дано разкрие себе си,
че килията тъмна ще го подлуди,
а дали страстите ще му успокои?
Може би, но адски трудно би било това.

Въпреки извращенията създадени,
някой го обича, чака го в нощта,
трепери за прегръдката на звяра,
красавицата се умори и винаги ще й тежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Т. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежки въпроси вълнуват крехката ти млада душа, Вики!...Никога не е късно човек да се осъзнае и да промени посоката на живота си...Особено ако някой го обича!Поздравления за съдържателния стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...