30 oct 2011, 19:28

Пресъхнала роза

771 0 0

ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА

 

Чувствам се самотна

като пресъхнала роза,

като изгубено цвете в полето,

жадувам за обич,

за ласки в нощта –

сами са звездите в небето…..

 

Защо сред тълпата се чувствам самотна?

Защо днес копнея за обич една?

Защо любовта ми е в небитието?

Защо съм сама ? Защо съм сама?

 

 

Животът изпива ме, бавно минава

и всеки спомен остана зад мен,

и всяка целувка в океана остана,

и всяка любов отиде във плен.

 

И няма надежда за обич, за нежност,

и няма шанс за изпепеляваща страст,

и мойта любов се превърна в небрежност,

не ще да обичам до сетния час.

 

За тебе, Любов – за теб бях родена,

за тебе готова бях да умра,

а днес сякаш съм преродена,

къде си, Любов, пак търся те аз -

копнея за теб, жадувам за страст.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Пенкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...