30 окт. 2011 г., 19:28

Пресъхнала роза

769 0 0

ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА

 

Чувствам се самотна

като пресъхнала роза,

като изгубено цвете в полето,

жадувам за обич,

за ласки в нощта –

сами са звездите в небето…..

 

Защо сред тълпата се чувствам самотна?

Защо днес копнея за обич една?

Защо любовта ми е в небитието?

Защо съм сама ? Защо съм сама?

 

 

Животът изпива ме, бавно минава

и всеки спомен остана зад мен,

и всяка целувка в океана остана,

и всяка любов отиде във плен.

 

И няма надежда за обич, за нежност,

и няма шанс за изпепеляваща страст,

и мойта любов се превърна в небрежност,

не ще да обичам до сетния час.

 

За тебе, Любов – за теб бях родена,

за тебе готова бях да умра,

а днес сякаш съм преродена,

къде си, Любов, пак търся те аз -

копнея за теб, жадувам за страст.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Пенкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...