Oct 30, 2011, 7:28 PM

Пресъхнала роза

  Poetry » Love
772 0 0

ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА

 

Чувствам се самотна

като пресъхнала роза,

като изгубено цвете в полето,

жадувам за обич,

за ласки в нощта –

сами са звездите в небето…..

 

Защо сред тълпата се чувствам самотна?

Защо днес копнея за обич една?

Защо любовта ми е в небитието?

Защо съм сама ? Защо съм сама?

 

 

Животът изпива ме, бавно минава

и всеки спомен остана зад мен,

и всяка целувка в океана остана,

и всяка любов отиде във плен.

 

И няма надежда за обич, за нежност,

и няма шанс за изпепеляваща страст,

и мойта любов се превърна в небрежност,

не ще да обичам до сетния час.

 

За тебе, Любов – за теб бях родена,

за тебе готова бях да умра,

а днес сякаш съм преродена,

къде си, Любов, пак търся те аз -

копнея за теб, жадувам за страст.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Пенкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....