6 feb 2024, 8:58

Пресътворение

903 1 0

 

Намирам се в преломна безпредметност,

където смисълът е просто блян,

а мисълта ми е ограничена мимолетност

от спомени и щения на материален план.

 

Душата си аз вързала съм здраво

с дебелите въжета на страха,

изтъкани от тревоги и „кое е право“,

изплетени от съдниците на греха.

 

Как жадува тя да е свободна,

да разпери огнените си криле,

да литне ничия, сама, несродна

в безкрайносиньото непреходно небе.

 

Далеч от ревност и от гордост,

от алчността, тщеславието, завистта,

от злобата и тази лицемерна подлост,

намазана отгоре с доброта.

 

Ала те всичките са в теб и в мене,

признай, едно сме – заедно горим,

и само заедно в това безумно време

със обичта си ний ще се пресътворим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...