Намирам се в преломна безпредметност,
където смисълът е просто блян,
а мисълта ми е ограничена мимолетност
от спомени и щения на материален план.
Душата си аз вързала съм здраво
с дебелите въжета на страха,
изтъкани от тревоги и „кое е право“,
изплетени от съдниците на греха.
Как жадува тя да е свободна,
да разпери огнените си криле,
да литне ничия, сама, несродна
в безкрайносиньото непреходно небе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up