Намирам се в преломна безпредметност,

където смисълът е просто блян,

а мисълта ми е ограничена мимолетност

от спомени и щения на материален план.

Душата си аз вързала съм здраво

с дебелите въжета на страха,

изтъкани от тревоги и „кое е право“,

изплетени от съдниците на греха.

Как жадува тя да е свободна,

да разпери огнените си криле,

да литне ничия, сама, несродна

в безкрайносиньото непреходно небе.

Далеч от ревност и от гордост,

от алчността, тщеславието, завистта,

от злобата и тази лицемерна подлост,

намазана отгоре с доброта.

Ала те всичките са в теб и в мене,

признай, едно сме – заедно горим,

и само заедно в това безумно време

със обичта си ний ще се пресътворим.