7 ago 2010, 22:11

Преустройство (басня)

  Poesía » Civil
825 0 6

 

Художник бях до вчера. От днес със фирмопис

започвам да печеля. Та, сбогом, живопис!

Със скулптора Недялко работим "и... Сие".

Едно мазенце жалко зовем АТЕЛИЕ.

Ще плащаме налози и данъци безчет,

че още некролози ще пише с нас поет.

Ще пише тъжни рими за паметници с кръст - 

творения без име на скулптора чевръст.

И аз съм ангажиран, поръчки заваляха.

Цените са "народни", затуй ме мен избраха.

Днес всичко се променя и има нов имидж.

Табели аз подменям с табели нови, виж!

Тук пише "ДОМ РОДИЛЕН", от днес ще е "ПРИЮТ"

за питомци отворен - хуманен институт.

Страхуват се да раждат жените ни сега,

какъв ти ДОМ РОДИЛЕН, щом нямаме деца?

С букви ярки вече подменям мълчешком 

и надпис "ДЕТСКИ ЯСЛИ" с друг - "ИГРАЛЕН ДОМ".

А после без умора ще трябва да сменя

"РИТУАЛНА ЗАЛА" и "ЛАГЕР ЗА ДЕЦА",

"ТЕАТЪР МУЗИКАЛЕН", "Списание "Жена",

"ГАЛЕРИЯ", "ЧИТАЛНЯ"... със нови имена:

"ПРИЮТ ЗА НАРКОМАНИ", "ЕВАНГЕЛИСТКИ ХРАМ"

и "КЛУБ ЗА ПИРОМАНИ", а най-накрая, знам,

ще пиша епитафия за българския род -

печална биография на "новия" живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Често от истината боли...И тук е така!
    Поздрав!
  • Тъжно е, но е вярно. Поздрави!
  • Остра сатира...
    Поздрав, Генка!
  • С Ронда!
  • Здравейте,белла,Ивон, Ронда,Доне, радвам се, че отново сме заедно след дългото ми отсъствие от дома и сайта. Да, тъжната действителност ражда
    сатирата. Права си, Ронда, това не е басня, грешно съм изписала. Това е сатирично стихотворение от книгата ми "Шапка на тояга".
    А ти, Доне, също си много права. Нека да ни боли, щом с робска покорност навеждаме глави и очакваме следващия, още по - болезнен удар под кръста.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...