7 авг. 2010 г., 22:11

Преустройство (басня)

828 0 6

 

Художник бях до вчера. От днес със фирмопис

започвам да печеля. Та, сбогом, живопис!

Със скулптора Недялко работим "и... Сие".

Едно мазенце жалко зовем АТЕЛИЕ.

Ще плащаме налози и данъци безчет,

че още некролози ще пише с нас поет.

Ще пише тъжни рими за паметници с кръст - 

творения без име на скулптора чевръст.

И аз съм ангажиран, поръчки заваляха.

Цените са "народни", затуй ме мен избраха.

Днес всичко се променя и има нов имидж.

Табели аз подменям с табели нови, виж!

Тук пише "ДОМ РОДИЛЕН", от днес ще е "ПРИЮТ"

за питомци отворен - хуманен институт.

Страхуват се да раждат жените ни сега,

какъв ти ДОМ РОДИЛЕН, щом нямаме деца?

С букви ярки вече подменям мълчешком 

и надпис "ДЕТСКИ ЯСЛИ" с друг - "ИГРАЛЕН ДОМ".

А после без умора ще трябва да сменя

"РИТУАЛНА ЗАЛА" и "ЛАГЕР ЗА ДЕЦА",

"ТЕАТЪР МУЗИКАЛЕН", "Списание "Жена",

"ГАЛЕРИЯ", "ЧИТАЛНЯ"... със нови имена:

"ПРИЮТ ЗА НАРКОМАНИ", "ЕВАНГЕЛИСТКИ ХРАМ"

и "КЛУБ ЗА ПИРОМАНИ", а най-накрая, знам,

ще пиша епитафия за българския род -

печална биография на "новия" живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Често от истината боли...И тук е така!
    Поздрав!
  • Тъжно е, но е вярно. Поздрави!
  • Остра сатира...
    Поздрав, Генка!
  • С Ронда!
  • Здравейте,белла,Ивон, Ронда,Доне, радвам се, че отново сме заедно след дългото ми отсъствие от дома и сайта. Да, тъжната действителност ражда
    сатирата. Права си, Ронда, това не е басня, грешно съм изписала. Това е сатирично стихотворение от книгата ми "Шапка на тояга".
    А ти, Доне, също си много права. Нека да ни боли, щом с робска покорност навеждаме глави и очакваме следващия, още по - болезнен удар под кръста.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...