7.08.2010 г., 22:11

Преустройство (басня)

824 0 6

 

Художник бях до вчера. От днес със фирмопис

започвам да печеля. Та, сбогом, живопис!

Със скулптора Недялко работим "и... Сие".

Едно мазенце жалко зовем АТЕЛИЕ.

Ще плащаме налози и данъци безчет,

че още некролози ще пише с нас поет.

Ще пише тъжни рими за паметници с кръст - 

творения без име на скулптора чевръст.

И аз съм ангажиран, поръчки заваляха.

Цените са "народни", затуй ме мен избраха.

Днес всичко се променя и има нов имидж.

Табели аз подменям с табели нови, виж!

Тук пише "ДОМ РОДИЛЕН", от днес ще е "ПРИЮТ"

за питомци отворен - хуманен институт.

Страхуват се да раждат жените ни сега,

какъв ти ДОМ РОДИЛЕН, щом нямаме деца?

С букви ярки вече подменям мълчешком 

и надпис "ДЕТСКИ ЯСЛИ" с друг - "ИГРАЛЕН ДОМ".

А после без умора ще трябва да сменя

"РИТУАЛНА ЗАЛА" и "ЛАГЕР ЗА ДЕЦА",

"ТЕАТЪР МУЗИКАЛЕН", "Списание "Жена",

"ГАЛЕРИЯ", "ЧИТАЛНЯ"... със нови имена:

"ПРИЮТ ЗА НАРКОМАНИ", "ЕВАНГЕЛИСТКИ ХРАМ"

и "КЛУБ ЗА ПИРОМАНИ", а най-накрая, знам,

ще пиша епитафия за българския род -

печална биография на "новия" живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Често от истината боли...И тук е така!
    Поздрав!
  • Тъжно е, но е вярно. Поздрави!
  • Остра сатира...
    Поздрав, Генка!
  • С Ронда!
  • Здравейте,белла,Ивон, Ронда,Доне, радвам се, че отново сме заедно след дългото ми отсъствие от дома и сайта. Да, тъжната действителност ражда
    сатирата. Права си, Ронда, това не е басня, грешно съм изписала. Това е сатирично стихотворение от книгата ми "Шапка на тояга".
    А ти, Доне, също си много права. Нека да ни боли, щом с робска покорност навеждаме глави и очакваме следващия, още по - болезнен удар под кръста.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...