враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
13 nov 2008, 19:51

През дългото...

  Poesía
1.1K 0 41

През дългото

безмълвие на дните

и след

мъгливи настроения,

душата ми-

разкъсано хвърчило,

поляга кротко

върху старата ми къща.

По мисълта-

пълзяща чайна роза,

се спускам към

най-моето убежище.

Сама,

като безветрие и звук...

И само старият олУк

е телефон

за връзка със небето.

В средата

на Саргасово море

е моята обител построена.

Дъждовните мъже

в живота ми

/съдбовните...?/,

как искаха,

но не доведох тук.

За тях опасно е,

ще се разтворят във водата...

Земя ми трябва.

Бряг...

макар и пуст...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Йонков, надявам се коментара ти да е по-скоро отправен към коментиращите, отколкото към авторката, що то ако е второто би било нелепо!
  • Boabab (Венцеслав Йонков)
    Boabab (Венцеслав Йонков)
    Хайде и за да се включа. Красиво! С обич! Гуш! Разциври ме Прегръдки ! / само да ми паднеш / Целувкам те по човчицата! Голяяяма прегръдка! Безбрежна доброта!


  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Земя ми трябва.

    Бряг...

    макар и пуст...



  • mollis (Доротея)
    mollis (Доротея)
    "По мисълта-
    пълзяща чайна роза,
    се спускам към
    най-моето убежище."
    Съкровено!!! Почувствах! Поздрави за стиха!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Вълнуваща е чайната роза, полегнала върху най-твоята си къща... Комплименти Марго!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0