враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
13 nov 2008, 19:51

През дългото...

  Poesía
1.1K 0 41

През дългото

безмълвие на дните

и след

мъгливи настроения,

душата ми-

разкъсано хвърчило,

поляга кротко

върху старата ми къща.

По мисълта-

пълзяща чайна роза,

се спускам към

най-моето убежище.

Сама,

като безветрие и звук...

И само старият олУк

е телефон

за връзка със небето.

В средата

на Саргасово море

е моята обител построена.

Дъждовните мъже

в живота ми

/съдбовните...?/,

как искаха,

но не доведох тук.

За тях опасно е,

ще се разтворят във водата...

Земя ми трябва.

Бряг...

макар и пуст...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Йонков, надявам се коментара ти да е по-скоро отправен към коментиращите, отколкото към авторката, що то ако е второто би било нелепо!
  • Boabab (Венцеслав Йонков)
    Boabab (Венцеслав Йонков)
    Хайде и за да се включа. Красиво! С обич! Гуш! Разциври ме Прегръдки ! / само да ми паднеш / Целувкам те по човчицата! Голяяяма прегръдка! Безбрежна доброта!


  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Земя ми трябва.

    Бряг...

    макар и пуст...



  • mollis (Доротея)
    mollis (Доротея)
    "По мисълта-
    пълзяща чайна роза,
    се спускам към
    най-моето убежище."
    Съкровено!!! Почувствах! Поздрави за стиха!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Вълнуваща е чайната роза, полегнала върху най-твоята си къща... Комплименти Марго!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0