враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Nov 13, 2008, 7:51 PM

През дългото...

  Poetry
1.1K 0 41

През дългото

безмълвие на дните

и след

мъгливи настроения,

душата ми-

разкъсано хвърчило,

поляга кротко

върху старата ми къща.

По мисълта-

пълзяща чайна роза,

се спускам към

най-моето убежище.

Сама,

като безветрие и звук...

И само старият олУк

е телефон

за връзка със небето.

В средата

на Саргасово море

е моята обител построена.

Дъждовните мъже

в живота ми

/съдбовните...?/,

как искаха,

но не доведох тук.

За тях опасно е,

ще се разтворят във водата...

Земя ми трябва.

Бряг...

макар и пуст...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Йонков, надявам се коментара ти да е по-скоро отправен към коментиращите, отколкото към авторката, що то ако е второто би било нелепо!
  • Boabab (Венцеслав Йонков)
    Boabab (Венцеслав Йонков)
    Хайде и за да се включа. Красиво! С обич! Гуш! Разциври ме Прегръдки ! / само да ми паднеш / Целувкам те по човчицата! Голяяяма прегръдка! Безбрежна доброта!


  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Земя ми трябва.

    Бряг...

    макар и пуст...



  • mollis (Доротея)
    mollis (Доротея)
    "По мисълта-
    пълзяща чайна роза,
    се спускам към
    най-моето убежище."
    Съкровено!!! Почувствах! Поздрави за стиха!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Вълнуваща е чайната роза, полегнала върху най-твоята си къща... Комплименти Марго!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0