враната (Маргарита Василева)
156 5525
13.11.2008 г., 19:51 ч.

През дългото... 

  Поезия
956 0 41

През дългото

безмълвие на дните

и след

мъгливи настроения,

душата ми-

разкъсано хвърчило,

поляга кротко

върху старата ми къща.

По мисълта-

пълзяща чайна роза,

се спускам към

най-моето убежище.

Сама,

като безветрие и звук...

И само старият олУк

е телефон

за връзка със небето.

В средата

на Саргасово море

е моята обител построена.

Дъждовните мъже

в живота ми

/съдбовните...?/,

как искаха,

но не доведох тук.

За тях опасно е,

ще се разтворят във водата...

Земя ми трябва.

Бряг...

макар и пуст...

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Йонков, надявам се коментара ти да е по-скоро отправен към коментиращите, отколкото към авторката, що то ако е второто би било нелепо!
  • Хайде и за да се включа. Красиво! С обич! Гуш! Разциври ме Прегръдки ! / само да ми паднеш / Целувкам те по човчицата! Голяяяма прегръдка! Безбрежна доброта!


  • Земя ми трябва.

    Бряг...

    макар и пуст...



  • "По мисълта-
    пълзяща чайна роза,
    се спускам към
    най-моето убежище."
    Съкровено!!! Почувствах! Поздрави за стиха!
  • Вълнуваща е чайната роза, полегнала върху най-твоята си къща... Комплименти Марго!
  • Хвърчило в небето, красива чайна роза, това си ти!!!
    А ето и обещаното стихче, но е за сврака. Този автор много ми харесва.
    ...Само ти убиваш мрака
    само ти в деня блестиш.
    Само ти обичаш сврака,
    тя те носи и летиш!
  • Безбрежна доброта - дано се намери бряг за нея - заслужава го...
    И ти, мой герой!!!
  • Бреговее...
    Поздрави, Марги!
  • Земя, равна на стабилност, сигурност и устойчивост.
    Прегръщам те, Марго!
  • Земя ми трябва.
    Бряг...
    макар и пуст...

    !!!
  • Много образно написано!
  • Добро утро!Ама и аз в едно"Саргасово море"съм се обезветрила...
    Благодаря за разбирането!
    С обич!
  • "По мисълта-

    пълзяща чайна роза,

    се спускам към

    най-моето убежище."
    Да те намерят две ръце
    прекръстили небето с обич!
    Поздрав!


  • И само старият олУк

    е телефон

    за връзка със небето.

    Поздрави!
  • Това углъбено настроение е самата съкровеност!Винаги разкриваш душта си в стиховете,а брегът,той е и убежище,и спасение,и утеха,и покой!
  • Обичам стиховете ти, Марго!
    Къде ме отнесе сега, ако знаеш...
    Голяяяма прегръдка!
  • И аз съм морско чадо, донякъде, та знам, че пуст бряг има - ако си без човека, когото искаш... Не опонирам на Валката, само казвам, че така усещам идеята на стихотворението. Поздрави и на двечки Ви!
  • Благодаря ви приятели!
    С обич!
  • Морско чедо съм и само едно ще ти кажа...пуст бряг няма!!!
    Целувкам те по човчицата!!!
  • И от къде тази несвойствена за теб Тъга ????Обичам те!
  • "И само старият олУк

    е телефон

    за връзка със небето."

    !!!!
  • Сама,

    като безветрие и звук...

    И само старият олУк

    е телефон

    за връзка със небето.
    !!!
  • Там, в Саргасово море,
    не ще намериш брегове...
    Но твоето разкъсано хвърчило -
    е бяла лястовица лекокрила!
  • Земя ми трябва.

    Бряг...

    макар и пуст...

    !!!!!!*
  • ...за теб е ... небето те търси по ...олУка....
  • Ама ще ме разплачите вие...
    Пак...
    Благодаря!
    пп.Веси...!
  • След дългото
    безмълвие на дните ти,
    едно хвърчило
    с лик на мъж
    отваря ти
    с възхита
    и мечтание
    врати на
    дом-антика.
    Земя е,
    спирка,
    разписание
    за връзка
    със небето,
    пристанище
    в Саргасово море.

    Пак няма да спя заради ровещите ти душата ми стихове... Врана такава безмилостна!!!
  • Красиво! С обич, Марги!
  • Уникално е, Вранке!...и заради моето усещане!
  • Купол от позитивизъм се издига над стиха,този път наистина ме впечатли,браво.
  • В средата на Саргасово море бих взел от твоите стихове! И бряг на хоризонта! Бъди!
  • в капка дъжд

    Обичам те, Пиле***
  • Много харесвам такъв стил. За съжаление не го умея. Интересното е, че водиш, насочваш мисълта на читателя. Караш го да следва твоята логика.
  • "Земя ми трябва.
    Бряг...
    макар и пуст..."
    Тази твоя "душа - разкъсано хвърчило"е толкова търсеща!
    Дано да успее да намери това, което иска!
  • "Сама,
    като безветрие и звук...
    И само старият олУк
    е телефон
    за връзка със небето."

    Аплодисменти, Маги!!!
  • Прегръщам те, миличка!!!
  • разплака ме...
    знаеш...докосваш душата ми...прегръщам те с много обич...
    прекрасна си, мила Маргарита...
  • На този бряг пък те чака нещо прекрасноПожелавам ти го!
  • Земя... дано не е остров!Поздрави, Марго!С обич!
  • душата ми-

    разкъсано хвърчило
    ---
    всеки рано или късно намира своя бряг , Марго ... поздрави
  • Вранке, ти отново си чудесна!
    Браво на теб!
    Поздравче от Шкафчето!
Предложения
: ??:??