pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
15 sept 2010, 22:25

През гърлото на небосвода... 

  Poesía » Otra
2106 0 35

Разбивам сухата земя - хрупти лопата, гъгне кирка.
И търся живата вода. Но не да пия - да разливам
вода - която няма мъст. Вода, която е красива
като вселенски земетръс! И като огън - пиперлива.


Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка.
Свистяща като самовар. Или език на пепелянка.
Вълна, изправена на бунт, сред лабиринтни катакомби.
Блестяща като изумруд. Намразена като безбожник.


Копая. Без да видя пек. Угасна слънцето по пладне,
преди последният човек през дулото от пръст да падне,
за да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели...


Дълбая. Живата вода унива в кухата аорта
на мъртвата ми свобода, зачената като каторжник.
Към кладенеца пада лъч, през гърлото на небосвода.
Копая, сякаш ми е мъчно, че няма да удавя Бога.

2010*

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Последната дума заслужава член. Не се сдържах, поздрав, Пинче.
  • Дълбая. Живата вода унива в кухата аорта
    на мъртвата ми свобода, зачената като каторжник.

    Тази вечер се удавих в истинска поезия.Успехи през новата година!
  • 1.
    2.
    3.
  • "Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка.
    Свистяща като самовар. Или език на пепелянка.
    Вълна, изправена на бунт, сред лабиринтни катакомби.
    Блестяща като изумруд. Намразена като безбожник."

    Всеки ред и дума в това стихотворение са заковани с удивителна точност и направо ме разстрелват!!! Нямам думи да коментирам!*
  • За да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
    която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели...
    -------------------------------------------------------------
    !!!!!!!!!!!***
  • Малееееееее!!!!!!!!
    Дълбоко е!
    Хвала ти!
  • Малко отчаяно ми звучиш и в същото време хубаво казано...
  • Жива вода за всички нас е твоята Поезия, Поли! Дълбоко в недрата и слизаш - до златните жилки на смисъла, отрупан с диамантите на мъдростта.
    Може би ти прозвуча високопарно, затова само ще допълня,
    че имам нужда от твоята неповторима и уникална Поезия!
  • Великанска работа!
  • Много силно! Тежи!
    Поздрав!
  • ...свистяща, като самовар...
    Знам те, нали сме сестри!
  • Бог трудно ще удавиш,
    но че ще намериш Живата Вода е сигурно...
    Поздравявам те!
  • Страхотен!!!
    Поли*
  • "...За да му връча тежък кръст-лопата,хапеща земята,
    която-горе-връзва бъз,а долу-сенки на приятели..."
    Голяма си Пинче!
    Поздрави!
  • ех, пинч.... както винаги невероятна!!!
  • Пропуснала съм го Поли...
    И пак съм без думи...
    Поздравления и от мен!!!
  • Пинч.....
  • ^^^ "И търся живата вода. Но не да пия - да разливам."

    Колкото и да го чета, няма да е, като да го чуя от теб!
    Поздрав, Поли!


  • Много много силен... !
  • Доста сила си събрала в тези си думи направо камък си стиснала и вода е потекло. Много ми хареса,за което ти благодаря,pin4e!
  • !!!Прекрасно е!!!
  • !!!
    Нямам думи след думите ти!
  • Силен, разтърсващ стих! Майсторски!
    Великолепна поезия правиш, Адаш!*
  • най-голямата!***
    най-истинската поезия!*****
  • !!!....!!!
  • "Но няма да открия лек. И няма да намеря стомна,
    която да я побере. Такава тежка и огромна
    вода - която няма мъст."
    ....
    "Копая, сякаш ми е мъчно, че няма да удавя Бог."


    Трудна си за преглъщане!
    "сенки от приятели"

    Толкова много си написала между всяка една думичка в този стих и както във всеки друг си вградила онзи кът от душата си, който винаги пита - защо нищо не е толкова бяло, колкото искам...

    Прегръщам те с обич!

  • Пак нямам думи,а ми се иска...Поздрав!!!
  • "Към кладенеца пада лъч, през гърлото на небосвода.
    Копая, сякаш ми е мъчно, че няма да удавя Бог."

    Лирическият герой, въпреки увереността си, че има по-висша сила от тази на полагащия неимоверните усилия да търси живата вода: "вода - която няма мъст. Вода, която се излива като вселенски земетръс и като огън - пиперлива",продължава да разбива сухата земя и да търси живата вода, но не да пие - да разлива, а живата вода унива в кухата аорта
    на мъртвата му свобода, зачената като каторжник. Силно въздействаща образност, чрез която се постига желаното внушение. Поздравления за Творбата!
  • Наистина разтърсващо! Земетръсно! Че е истинска поезия - две мнения няма.
    Но ето това: "Но НЯМА да открия лек. И НЯМА да намеря стомна,
    която да я побере" - е нелогично. То обезсмисля копаенето. Според мене трябва да се промени на: "Но ТРЯБВА да открия лек. И ТРЯБВА да намеря стомна,която да я побере."
    И последният ред за мене лично е малко неясен - бих искал да е нещо по-понятно или по-обосновано.
  • Разтърси ме! Повече нямам какво да напиша!
  • "За да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
    която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели..."

    Измислена е живата вода
    от някой Бог
    за вярващото стадо...
    С молитва преди всяка копка
    надеждата умира неповярвана...

    Ех, ти Тъжнице,невероятна...Пронизва твоя вятър...


  • С много страст и невероятно майсторство написано!
  • Стих за аплодисменти!!!
    Имаш и моите!
  • Стокаратова Поезия, Пинче...Ив
  • !***
Propuestas
: ??:??