15 sept 2010, 22:25

През гърлото на небосвода...

  Poesía » Otra
2.5K 0 35

Разбивам сухата земя - хрупти лопата, гъгне кирка.
И търся живата вода. Но не да пия - да разливам
вода - която няма мъст. Вода, която е красива
като вселенски земетръс! И като огън - пиперлива.


Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка.
Свистяща като самовар. Или език на пепелянка.
Вълна, изправена на бунт, сред лабиринтни катакомби.
Блестяща като изумруд. Намразена като безбожник.


Копая. Без да видя пек. Угасна слънцето по пладне,
преди последният човек през дулото от пръст да падне,
за да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели...


Дълбая. Живата вода унива в кухата аорта
на мъртвата ми свобода, зачената като каторжник.
Към кладенеца пада лъч, през гърлото на небосвода.
Копая, сякаш ми е мъчно, че няма да удавя Бога.

2010*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последната дума заслужава член. Не се сдържах, поздрав, Пинче.
  • Дълбая. Живата вода унива в кухата аорта
    на мъртвата ми свобода, зачената като каторжник.

    Тази вечер се удавих в истинска поезия.Успехи през новата година!
  • 1.
    2.
    3.
  • "Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка.
    Свистяща като самовар. Или език на пепелянка.
    Вълна, изправена на бунт, сред лабиринтни катакомби.
    Блестяща като изумруд. Намразена като безбожник."

    Всеки ред и дума в това стихотворение са заковани с удивителна точност и направо ме разстрелват!!! Нямам думи да коментирам!*
  • За да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
    която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели...
    -------------------------------------------------------------
    !!!!!!!!!!!***

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...