Sep 15, 2010, 10:25 PM

През гърлото на небосвода... 

  Poetry » Other
5.0 / 25
2225 0 35
Разбивам сухата земя - хрупти лопата, гъгне кирка.
И търся живата вода. Но не да пия - да разливам
вода - която няма мъст. Вода, която е красива
като вселенски земетръс! И като огън - пиперлива.
Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка.
Свистяща като самовар. Или език на пепелянка.
Вълна, изправена на бунт, сред лабиринтни катакомби.
Блестяща като изумруд. Намразена като безбожник.
Копая. Без да видя пек. Угасна слънцето по пладне,
преди последният човек през дулото от пръст да падне,
за да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Random works
  • Connected by wires, directed by liars, we live in a web ignoring the spiders... All-seeing eyes ......
  • Dig a hole inside me! Dig it, dig it, deeper, darker, keep it, keep it, don't forget, ......
  • Nobody can understand Nobody would listen To the depths of my own mind Or the secrets hidden… So I d...

More works »