15 сент. 2010 г., 22:25

През гърлото на небосвода...

2.5K 0 35

Разбивам сухата земя - хрупти лопата, гъгне кирка.
И търся живата вода. Но не да пия - да разливам
вода - която няма мъст. Вода, която е красива
като вселенски земетръс! И като огън - пиперлива.


Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка.
Свистяща като самовар. Или език на пепелянка.
Вълна, изправена на бунт, сред лабиринтни катакомби.
Блестяща като изумруд. Намразена като безбожник.


Копая. Без да видя пек. Угасна слънцето по пладне,
преди последният човек през дулото от пръст да падне,
за да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели...


Дълбая. Живата вода унива в кухата аорта
на мъртвата ми свобода, зачената като каторжник.
Към кладенеца пада лъч, през гърлото на небосвода.
Копая, сякаш ми е мъчно, че няма да удавя Бога.

2010*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последната дума заслужава член. Не се сдържах, поздрав, Пинче.
  • Дълбая. Живата вода унива в кухата аорта
    на мъртвата ми свобода, зачената като каторжник.

    Тази вечер се удавих в истинска поезия.Успехи през новата година!
  • 1.
    2.
    3.
  • "Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка.
    Свистяща като самовар. Или език на пепелянка.
    Вълна, изправена на бунт, сред лабиринтни катакомби.
    Блестяща като изумруд. Намразена като безбожник."

    Всеки ред и дума в това стихотворение са заковани с удивителна точност и направо ме разстрелват!!! Нямам думи да коментирам!*
  • За да му връча тежък кръст- лопата, хапеща земята,
    която - горе - връзва бъз, а долу - сенки на приятели...
    -------------------------------------------------------------
    !!!!!!!!!!!***

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...