През сенките на птиците долитам,
за тебе нося капка красота.
Душата ми е като медна пита –
отчупвай и отпивай сладостта.
Не съм дете, но в приказките скитам
и търся по-различни светове.
"Оставаш ли завинаги ?" – попита,
когато под крилото си ме взе.
От теб зависи. Може да се случим,
ако не само с разум го решим.
На обич никой никого не учи –
любов покълва в сродните души.