През сенките на птиците долитам,
за тебе нося капка красота.
Душата ми е като медна пита –
отчупвай и отпивай сладостта.
Не съм дете, но в приказките скитам
и търся по-различни светове.
"Оставаш ли завинаги ?" – попита,
когато под крилото си ме взе.
От теб зависи. Може да се случим,
ако не само с разум го решим.
На обич никой никого не учи –
любов покълва в сродните души.
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
