21 may 2018, 17:40

През май 

  Poesía
270 2 5

Днес изпълзях от старата си кожа –

змия́  безпомощно новородена.

Светът ми отесня и бе възможно

да си измисля по-добра вселена.

 

Зачеркнах стари, глупави привички:

пито-платено с някакви надежди.

Простих и непростимото на всички

и пъзела на дните пренареждах.

 

От слънцето си взех конец назаем,

заших с усмивка тъжните си рани,

Обяздих вятъра уж на шега, нехайно,

а изгревът неразгадан остана.

 

Под камък твърд затиснах страховете.

Направих няколко добри магии.

Откъснах си едно самотно цвете

и хукнах с мелниците да се бия ...

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??