21.05.2018 г., 17:40 ч.

През май 

  Поезия
271 2 5

Днес изпълзях от старата си кожа –

змия́  безпомощно новородена.

Светът ми отесня и бе възможно

да си измисля по-добра вселена.

 

Зачеркнах стари, глупави привички:

пито-платено с някакви надежди.

Простих и непростимото на всички

и пъзела на дните пренареждах.

 

От слънцето си взех конец назаем,

заших с усмивка тъжните си рани,

Обяздих вятъра уж на шега, нехайно,

а изгревът неразгадан остана.

 

Под камък твърд затиснах страховете.

Направих няколко добри магии.

Откъснах си едно самотно цвете

и хукнах с мелниците да се бия ...

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??