20 abr 2007, 1:07

през мечтите ... 

  Poesía
748 0 15


Обич моя, непокорна,
стига се бунтува,
като вихър с буен порив
през звездите плуваш.

Като огън във небето
святкаш - изгори ме...
С пламъците на сърцето
кършиш всички зими.

Обич моя, неподвластна
на сплетни и клюки -
завърти ме, да израстна
до върха на лудост...

В настояще непрестанно
нощ краде слънцата -
в сливането със безкрая
дай ми светлината...

Обич моя... недосегната,
жажда - нeпресъхваща!
Някога ще те намеря...
През мечтите тръгнах.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??