Apr 20, 2007, 1:07 AM

през мечтите ...

  Poetry
907 0 15


Обич моя, непокорна,
стига се бунтува,
като вихър с буен порив
през звездите плуваш.

Като огън във небето
святкаш - изгори ме...
С пламъците на сърцето
кършиш всички зими.

Обич моя, неподвластна
на сплетни и клюки -
завърти ме, да израстна
до върха на лудост...

В настояще непрестанно
нощ краде слънцата -
в сливането със безкрая
дай ми светлината...

Обич моя... недосегната,
жажда - нeпресъхваща!
Някога ще те намеря...
През мечтите тръгнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...