20.04.2007 г., 1:07

през мечтите ...

908 0 15


Обич моя, непокорна,
стига се бунтува,
като вихър с буен порив
през звездите плуваш.

Като огън във небето
святкаш - изгори ме...
С пламъците на сърцето
кършиш всички зими.

Обич моя, неподвластна
на сплетни и клюки -
завърти ме, да израстна
до върха на лудост...

В настояще непрестанно
нощ краде слънцата -
в сливането със безкрая
дай ми светлината...

Обич моя... недосегната,
жажда - нeпресъхваща!
Някога ще те намеря...
През мечтите тръгнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...