През прозореца слънце наднича
Животът тече.
Животът ни
просто изтича.
През прозореца
слънце наднича...
Погалваме нашата
стара, проскубана котка
и тръгваме двама
пак на разходка,
със бавна походка...
Кой във любов ще се врича?
Кой стихове пак ще ми срича?
През прозореца
слънце наднича...
Любовта ни
все още е жива!
Любовта от
сърцата извира!
Любовта от
душите изтича!
През прозореца
слънце наднича...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Снежана Терзиева Todos los derechos reservados