Jul 16, 2013, 8:50 PM

През прозореца слънце наднича

  Poetry » Love
984 0 0

Животът тече.

Животът  ни

просто изтича.

През прозореца

слънце наднича...

Погалваме нашата

стара, проскубана котка

и тръгваме двама

пак на разходка,

със бавна походка...

Кой във любов ще се врича?

Кой стихове пак ще ми срича?

През прозореца

слънце наднича...

Любовта ни

все още е жива!

Любовта от

сърцата извира!

Любовта от

душите изтича!

През прозореца

слънце наднича...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...