16.07.2013 г., 20:50

През прозореца слънце наднича

983 0 0

Животът тече.

Животът  ни

просто изтича.

През прозореца

слънце наднича...

Погалваме нашата

стара, проскубана котка

и тръгваме двама

пак на разходка,

със бавна походка...

Кой във любов ще се врича?

Кой стихове пак ще ми срича?

През прозореца

слънце наднича...

Любовта ни

все още е жива!

Любовта от

сърцата извира!

Любовта от

душите изтича!

През прозореца

слънце наднича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Терзиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...