23 abr 2013, 21:01
През стиснати зъби...
Мъгливо - след дъжд - и мирише на дим
небето над стихнали сприхави къщи,
коптори, бордеи... Пранета невинни
по тъмни огради, над сметища пъстри.
Дърветата дремят – оголени скелети.
Ръждиво кафяви – безцветните псета.
Измити безрадостно покриви светят.
Дотук стигат хищни безпътни шосета!
А вятърът псува през стиснати зъби,
и пощи косите на две ситни ромки…
На тях и барака им стига да бъдат.
Ти даже в най-скъпия дом си бездомник.
2013*
© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
уникална си...*****
-
Силен и много хубав е този стих!
-
Да.
-
Много е добро ! Настръхнах с поредното препрочитане. Благодаря ти, че го споделяш !
-
-
Копривени думи - парлива картина
и истини втъкнати посред пейзажа.
Превърнахме в навици и очевидното.
И ще е мълчание каквото да кажа... -
"Дотук стигат хищни безпътни шосета!"
Силно е - да!* -
Сърдечен поздрав!
-
Много силно!
-
Радвам се, че прочетох!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
!!!