23.04.2013 г., 21:01 ч.
През стиснати зъби...
Мъгливо - след дъжд - и мирише на дим
небето над стихнали сприхави къщи,
коптори, бордеи... Пранета невинни
по тъмни огради, над сметища пъстри.
Дърветата дремят – оголени скелети.
Ръждиво кафяви – безцветните псета.
Измити безрадостно покриви светят.
Дотук стигат хищни безпътни шосета!
А вятърът псува през стиснати зъби,
и пощи косите на две ситни ромки…
На тях и барака им стига да бъдат.
Ти даже в най-скъпия дом си бездомник.
2013*
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
уникална си...*****
-
Силен и много хубав е този стих!
-
Да.
-
Много е добро ! Настръхнах с поредното препрочитане. Благодаря ти, че го споделяш !
-
-
Копривени думи - парлива картина
и истини втъкнати посред пейзажа.
Превърнахме в навици и очевидното.
И ще е мълчание каквото да кажа... -
"Дотук стигат хищни безпътни шосета!"
Силно е - да!* -
Сърдечен поздрав!
-
Много силно!
-
Радвам се, че прочетох!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
!!!