През стиснати зъби...
Мъгливо - след дъжд - и мирише на дим
небето над стихнали сприхави къщи,
коптори, бордеи... Пранета невинни
по тъмни огради, над сметища пъстри.
Дърветата дремят – оголени скелети.
Ръждиво кафяви – безцветните псета.
Измити безрадостно покриви светят.
Дотук стигат хищни безпътни шосета!
А вятърът псува през стиснати зъби,
и пощи косите на две ситни ромки…
На тях и барака им стига да бъдат.
Ти даже в най-скъпия дом си бездомник.
2013*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
