23 апр. 2013 г., 21:01

През стиснати зъби... 

  Поэзия » Другая
1723 1 11

Мъгливо - след дъжд -  и мирише на дим

небето над стихнали сприхави къщи,

коптори, бордеи... Пранета невинни

по тъмни огради, над сметища пъстри.

Дърветата дремят – оголени скелети.

Ръждиво кафяви –  безцветните псета.

Измити безрадостно покриви светят.

Дотук стигат хищни безпътни шосета!

А вятърът псува през стиснати зъби,

и  пощи косите на две ситни ромки…

 

На тях и барака им стига да бъдат.

Ти даже в най-скъпия дом си бездомник.

2013*

 

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??