pavli (Павлина Петрова)
511 1311
6 may 2018, 13:41

През тъмното на една самота 

  Poesía » Filosófica
533 1 1

Така притъмнява... сякаш няма небе...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!”
В решетката на времето е мисълта...
Безмилостно дълбае крива диря
в уюта на измамно равновесие –
предопределеност в недопита чаша
от болката на късното завръщане...
в себе си...

                               © Павлина Петрова

 

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??