pavli (Павлина Петрова)
511 1311
May 6, 2018, 1:41 PM

През тъмното на една самота 

  Poetry » Phylosophy
529 1 1

Така притъмнява... сякаш няма небе...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!”
В решетката на времето е мисълта...
Безмилостно дълбае крива диря
в уюта на измамно равновесие –
предопределеност в недопита чаша
от болката на късното завръщане...
в себе си...

                               © Павлина Петрова

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??