През времето

Ще имам много дълго време,
за да те забравям.
Ще се влача по колèне
и спомени в душата ще заравям.

Ще имам много тежки сънища,
в които ще пристигаш пак неканен.
Ти знаеш всички тайни пътища,
а към душата, няма път случаен.

Ще имам още хиляди животи,
в които все ще те обичам.
Само питам – в този за какво си?!
Щом без тебе трябва да се скитам?!