22 oct 2007, 14:16

През времето

  Poesía
898 0 27
Свят широк - различни хора.Любени и недолюбени сърца.Цъфтяха бели рози край стобора,умираха и раждаха се пак!..........По улиците селски, калдъръмени,препъваха се моите мечти.Прераждаха се спомени, отхвърлени,останали във сивите  очи!

Във двора на кирпичената къщапогледнах отражение в герана,където първата любов се връщапо улиците прашни със кервана!

Светкавица по стръмното се спуснаи бялото в очите помътня.През времето животът ми препуснаи мъдри се пред мене старостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...