22 oct 2007, 14:16

През времето

  Poesía
896 0 27
Свят широк - различни хора.Любени и недолюбени сърца.Цъфтяха бели рози край стобора,умираха и раждаха се пак!..........По улиците селски, калдъръмени,препъваха се моите мечти.Прераждаха се спомени, отхвърлени,останали във сивите  очи!

Във двора на кирпичената къщапогледнах отражение в герана,където първата любов се връщапо улиците прашни със кервана!

Светкавица по стръмното се спуснаи бялото в очите помътня.През времето животът ми препуснаи мъдри се пред мене старостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...