22 oct 2007, 14:16

През времето

  Poesía
894 0 27
Свят широк - различни хора.Любени и недолюбени сърца.Цъфтяха бели рози край стобора,умираха и раждаха се пак!..........По улиците селски, калдъръмени,препъваха се моите мечти.Прераждаха се спомени, отхвърлени,останали във сивите  очи!

Във двора на кирпичената къщапогледнах отражение в герана,където първата любов се връщапо улиците прашни със кервана!

Светкавица по стръмното се спуснаи бялото в очите помътня.През времето животът ми препуснаи мъдри се пред мене старостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...