Oct 22, 2007, 2:16 PM

През времето

  Poetry
892 0 27
Свят широк - различни хора.Любени и недолюбени сърца.Цъфтяха бели рози край стобора,умираха и раждаха се пак!..........По улиците селски, калдъръмени,препъваха се моите мечти.Прераждаха се спомени, отхвърлени,останали във сивите  очи!

Във двора на кирпичената къщапогледнах отражение в герана,където първата любов се връщапо улиците прашни със кервана!

Светкавица по стръмното се спуснаи бялото в очите помътня.През времето животът ми препуснаи мъдри се пред мене старостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...