Презирането в много взе да идва
Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва!
Не знам - ще се опазя ли, не знам...
Дано не се изгубя, ако идва
мигът, след който не оставаш цял.
Оловна трепет в мислите блуждае.
Побъркват ме мистерии от блян!
Среднощен, блудкав, тъй ужасно кален,
от вечното статукво пребледнял.
Нося се в просторите на нищото!
Oтвлякла толкоз купища звезди,
aла пак се задушавам в тихото
и в ярост газя черните си дни...
Презирането в много взе да идва!
И иронията, и гордостта!
А ни едното в мене не притихва
и май ще си остане все така...
© Цвет Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, че бяхте тук.
-
Чудесен стих. Поздрав, много ми хареса.
-
"завлекли тонове забравен гняв..."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
