Презирането в много взе да идва
Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва!
Не знам - ще се опазя ли, не знам...
Дано не се изгубя, ако идва
мигът, след който не оставаш цял.
Оловна трепет в мислите блуждае.
Побъркват ме мистерии от блян!
Среднощен, блудкав, тъй ужасно кален,
от вечното статукво пребледнял.
Нося се в просторите на нищото!
Oтвлякла толкоз купища звезди,
aла пак се задушавам в тихото
и в ярост газя черните си дни...
Презирането в много взе да идва!
И иронията, и гордостта!
А ни едното в мене не притихва
и май ще си остане все така...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
