tsveti4ka (Цвет) tsveti4ka (Цвет)
198
Aug 26, 2010, 11:56 AM

Презирането в много взе да идва

  Poetry » Other
645 0 3

Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва!
Не знам - ще се опазя ли, не знам...
Дано не се изгубя, ако идва
мигът, след който не оставаш цял.


Оловна трепет в мислите блуждае.
Побъркват ме мистерии от блян!
Среднощен, блудкав, тъй ужасно кален,
от вечното статукво пребледнял.
Нося се в просторите на нищото!
Oтвлякла толкоз купища звезди,
aла пак се задушавам в тихото
и в ярост газя черните си дни...

 

Презирането в много взе да идва!
И иронията, и гордостта!

А ни едното в мене не притихва
и май ще си остане все така...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0