tsveti4ka (Цвет) tsveti4ka (Цвет)
198
Aug 26, 2010, 11:56 AM

Презирането в много взе да идва

  Poetry » Other
644 0 3

Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва!
Не знам - ще се опазя ли, не знам...
Дано не се изгубя, ако идва
мигът, след който не оставаш цял.


Оловна трепет в мислите блуждае.
Побъркват ме мистерии от блян!
Среднощен, блудкав, тъй ужасно кален,
от вечното статукво пребледнял.
Нося се в просторите на нищото!
Oтвлякла толкоз купища звезди,
aла пак се задушавам в тихото
и в ярост газя черните си дни...

 

Презирането в много взе да идва!
И иронията, и гордостта!

А ни едното в мене не притихва
и май ще си остане все така...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0