23 abr 2017, 21:33  

При мама

  Poesía
840 2 17

Странен вятър,

непонятен,

скърши времето.

Влезе режещо

в най-дълбокото…

Тъмноока,

се усмихваш,

неотминала.

Ето, върнах се!

Ти си вътре

и ме чакаш,

както някога...

Да се сгуша

кротко в скута ти.

Да обвия

нежно шията ти

с дъх на „мама”.

И на рамото ти,

непораснала,

да разказвам

преживяното...

В топли длани

да притихвам...

Да се стичат

пак сълзите ми

върху листите...


 

Албена Димитрова

 

23.4.2017.

София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...