При мама
Странен вятър,
непонятен,
скърши времето.
Влезе режещо
в най-дълбокото…
Тъмноока,
се усмихваш,
неотминала.
Ето, върнах се!
Ти си вътре
и ме чакаш,
както някога...
Да се сгуша
кротко в скута ти.
Да обвия
нежно шията ти
с дъх на „мама”.
И на рамото ти,
непораснала,
да разказвам
преживяното...
В топли длани
да притихвам...
Да се стичат
пак сълзите ми
върху листите...
Албена Димитрова
23.4.2017.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
