Странен вятър,
непонятен,
скърши времето.
Влезе режещо
в най-дълбокото…
Тъмноока,
се усмихваш,
неотминала.
Ето, върнах се!
Ти си вътре
и ме чакаш,
както някога...
Да се сгуша
кротко в скута ти.
Да обвия
нежно шията ти
с дъх на „мама”.
И на рамото ти,
непораснала,
да разказвам
преживяното...
В топли длани
да притихвам...
Да се стичат
пак сълзите ми
върху листите...
Албена Димитрова
23.4.2017.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
