23 апр. 2017 г., 21:33  

При мама

841 2 17

Странен вятър,

непонятен,

скърши времето.

Влезе режещо

в най-дълбокото…

Тъмноока,

се усмихваш,

неотминала.

Ето, върнах се!

Ти си вътре

и ме чакаш,

както някога...

Да се сгуша

кротко в скута ти.

Да обвия

нежно шията ти

с дъх на „мама”.

И на рамото ти,

непораснала,

да разказвам

преживяното...

В топли длани

да притихвам...

Да се стичат

пак сълзите ми

върху листите...


 

Албена Димитрова

 

23.4.2017.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...