При мама
Странен вятър,
непонятен,
скърши времето.
Влезе режещо
в най-дълбокото…
Тъмноока,
се усмихваш,
неотминала.
Ето, върнах се!
Ти си вътре
и ме чакаш,
както някога...
Да се сгуша
кротко в скута ти.
Да обвия
нежно шията ти
с дъх на „мама”.
И на рамото ти,
непораснала,
да разказвам
преживяното...
В топли длани
да притихвам...
Да се стичат
пак сълзите ми
върху листите...
Албена Димитрова
23.4.2017.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
