29 ene 2020, 2:35

При мен сега е тишина

669 0 1

При мен сега е тишина...

И призрак броди,

когато мен ме няма.

Зловещо поскърцва някъде врата.

А нощем - воят и скимтенето

на вълци дали ме плаши?

Зов това е. Зоват ме да вървя,

но накъде и аз не зная.

Търсеща отново твоята ръка,

пак празна моята остава.

В юмрук я стискам,

във очите ми сълзи.

Сърцето ми ранено как ли бие?

За тебе бие, за тебе то тъжи,

а душата ми безкрила тебе търси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...