29.01.2020 г., 2:35

При мен сега е тишина

661 0 1

При мен сега е тишина...

И призрак броди,

когато мен ме няма.

Зловещо поскърцва някъде врата.

А нощем - воят и скимтенето

на вълци дали ме плаши?

Зов това е. Зоват ме да вървя,

но накъде и аз не зная.

Търсеща отново твоята ръка,

пак празна моята остава.

В юмрук я стискам,

във очите ми сълзи.

Сърцето ми ранено как ли бие?

За тебе бие, за тебе то тъжи,

а душата ми безкрила тебе търси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...