29 янв. 2020 г., 02:35

При мен сега е тишина

663 0 1

При мен сега е тишина...

И призрак броди,

когато мен ме няма.

Зловещо поскърцва някъде врата.

А нощем - воят и скимтенето

на вълци дали ме плаши?

Зов това е. Зоват ме да вървя,

но накъде и аз не зная.

Търсеща отново твоята ръка,

пак празна моята остава.

В юмрук я стискам,

във очите ми сълзи.

Сърцето ми ранено как ли бие?

За тебе бие, за тебе то тъжи,

а душата ми безкрила тебе търси...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...