29 янв. 2020 г., 02:35

При мен сега е тишина

670 0 1

При мен сега е тишина...

И призрак броди,

когато мен ме няма.

Зловещо поскърцва някъде врата.

А нощем - воят и скимтенето

на вълци дали ме плаши?

Зов това е. Зоват ме да вървя,

но накъде и аз не зная.

Търсеща отново твоята ръка,

пак празна моята остава.

В юмрук я стискам,

във очите ми сълзи.

Сърцето ми ранено как ли бие?

За тебе бие, за тебе то тъжи,

а душата ми безкрила тебе търси...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...