При мен сега е тишина...
И призрак броди,
когато мен ме няма.
Зловещо поскърцва някъде врата.
А нощем - воят и скимтенето
на вълци дали ме плаши?
Зов това е. Зоват ме да вървя,
но накъде и аз не зная.
Търсеща отново твоята ръка,
пак празна моята остава.
В юмрук я стискам,
във очите ми сълзи.
Сърцето ми ранено как ли бие?
За тебе бие, за тебе то тъжи,
а душата ми безкрила тебе търси...
© МД All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
